бях на преговори със себе си
и сега се връщам
обсъждах труповете на чувства
а те все едни и същи
стоят си в мен непогребани
държа си ги в къщи
изтребени гният хлебно
а от смрадта се повръща
преговарях със себе си
за християнско обредно опело
в този вид са зловредни
заровени ще раждат само добро
повярвах ли си
не си ли
зная че хванах лопатата
от едно умряло безсилие
да се родят дузина емпатии