автор: borrco

Зареян
със поглед
в сърцето ти
плахо,
не искам
насила
да взема
страха.
Но мъча се,
някак,
с душа
да погаля
душата ти
нежна,
самотна
троха,
която живота
безжалостно
мрази
и тъпче
от много
години
с крака.

Не бягай
от мене!
Обичам те
вечно!
И знам,
че е трудно
да вярваш
в това.
Но ето,
в очите
чети
и повярвай,
не може
да има
във нас
самота,
щом ти си
за мене
и аз съм
за тебе
изпълнена,
приказна,
жива
мечта.

В очите
отново
с очите
се вглеждам
зареян
със поглед
и малко
тъга,
но блага
усмивка
на тебе
изгрява
и с обич
изтрива
и мойта
сълза.