Много моля ви, мадам,
то въобще не е за срам!
Верно, село сме си тука,
ей такова - против скука. :)
Ти като насам минаваш,
вместо мозък да раздаваш,
сЕдни, че кажи: Здравейте,
кви такива песни пейте? ;)
Вместо гърч да те полазва
и да плюеш скришно в пазви,
по-добре от пътя крИвни,
преди "селскуту" да те настигне. :Р
Че сме все отбор поети -
тъжни, весели, проклети,
носим тежка орисия...
(там под селската носия) :(
И когато ни е смешно -
смеем се, макар "погрешно".
Плачем скришно, камуфлажно...
Ко са правиш ся на важна! :D