автор: Marta

Вечер смъква си кожата залезна
и се шмугва в шушнещи треви.
От там израства тъмна, непогалена,
все още, нощ, с прободени очи.

И тръгва през тревите. Те увиват се,
дерат и хапят хладнобавните нозе,
пребродили така, сами изминали
години, брегове и светове.

Хилядоока и хилядовека нощ -
хилядопръста - измъква с тях
стрелите от очите си - звезди самотни,
и после мълчаливо се прекръства.

...излита изгрева - червен, жужащ хоботник