автор: BlackCat

Едно дърво край ъгъла стои и тихо чака.
Чу в утрото как птиците разказваха му нещо.
Подвикваха си весело, бърбореха, припляскваха
с пернатите ръчички. Дървото шумолеше.
Стопани ранобудни извеждаха любимците,
подскачаха, скимтяха, свободни от каишките.
Неделната умора в неделята издишваха.
Подминаха дървото. То им помаха с листи.
По пладне детски смях се люшкаше по клоните.
Подвикваха родители на малките разбойници,
че пак са закъснели, че е изстинал обедът...
Дървото им намигаше - бе техен съучастник.
Едно златисто облаче си скъса в него ризката.
На запад хоризонтът с усмивка рижа кимна.
Стопани и любимци се връщаха с каишките.
Здрачи се и дървото. И вятърът утихна.
А после приближиха две длани топло вплетени.
Момчето и момичето под него се поспряха
и го обгърна тайната и тихата молитва...
Бездомната им обич.
И дървото-стряха...