Пред Път
Мъкна се в ужаса на здрача,
за кой ли път приел съм участта
да пиша с мъката си страстна
слова на блуден скитник из света
Да друсам исках и сега желая
но такъв не съм ли отпреди
и как по друг начин може
да се вдишва от края на деня
когато съм на път към
заличаването на отломъка последен
от копнежа в любовта
Та нали животът ми нейн стих бе
А стихът в мен сега нели загасва?
Напусто, едвам сричам, но се още
с пустотата дишам и с последни стъпки
отсричвам си изповедта
Натам, натам отсричвам я
към идния трамвай, призован
като прокънтяващ стих
да я отнесе в незнаен край
И мъкна се и гасна в умората на мрака
като за последен път приел съм глупостта
да пиша с мъката си страстна, и за първи път
след здрача, написаното с кръвта си да го залича...