Тъй, както уморен артистът
театъра напуска вечер -
потънал в пот, но окрилен
след всяка благодатна роля,
така живее и поетът,
отдаден цял на стиховете.
Те идат с болка или жал,
дори из сънищата бродят...
Ту радостни като дъгата,
ту гневни, люти и горчиви,
и всякой стих е нова роля
и ново страшно откровение.
Творим, създаваме ли нещо,
това е спомен мил небесен
за детството на нашите души!
Тогава най приличаме...
на Бога!