автор: somebody

Когато спреш да искаш да съм твоя
ела и просто ми кажи.
Естествено е да не съм спокойна
и страшно, истински да ме боли.

Когато спреш да чустваш обичта си
и да е празно твоето сърце,
когато не усещаш мисълта ми
и дланите ми върху твоето лице.

Ела и погледни ме във очите,
във тях ще видя всичко и ще разбера.
Иди си, както ме откри и
не бой се, аз ще бъда пак жена.

Когато спреш да ме усещаш,
когато съм със теб сама
тръгни любов, дори да сме на среща,
от нас си е отишла любовта.

Когато спре магията ти с мене,
когато изгори до край жарта,
не я раздухвай и не я припалвай,
заминала е, както е дошла.

Когато спреш със мене да заспиваш
и с устните, ръцете, и страстта,
тогава си претръпнал обич моя
и ще ме имаш само в паметта.