имаш
тъжни
красиви очи
удавили в себе си
скръбтта
на хиляди разочарования
прости ми
безотговорен съм
към думите
и това
че искам да те притежавам
без да знам
че притежанието е фикция
всеки миг
подарен е усмивка
твоите страхове
крият очи с ирония
искаш да знаеш къде съм
че съм с теб
подарявам ти свободата
нима имаш нужда от нея