автор: BlackCat

Суетата с премръзнали пръсти
по душите чертае и стене.
Щом допусна я в своята същност,
днес не питай защо е студено.
Хищна болка, твърдиш, че изгризва
добротата ти - дрипав остатък,
а във жеста лекуващ превиждаш
мерзък удар и... удряш приятеля.
После с жал (?) и със длани на показ
страдаш шумно, кълнеш битието. -
Колко всички към теб са жестоки!
И... прецизно си мериш лицето.
Ненаситно измисляш виновни
и се блъскаш в... прозрачни прегради.
Знаеш (?), шапка кроят ти, безспорно.
Врагове ли? Да - виж в огледалото.
Та... успехът така ли се раждал?
Слава? Всяка е колкото мигване...
Но разправят: Сега се изграждало
туй, което Отпред ще те стигне.

Май че нещо съвсем се разбъбрих
и... безсмислено. Невъзможна съм!
Лека нощ! Аз поемам към съмване.
Спи спокойно и ти, ако можеш.


*Посветено на измислен герой от измислена приказка. Простете болната фантазия на разказвача :)))