автор: osi4kata

Никога не бих правила любов
с Марк Дарси.
Изглежда така праволинеен
и смотан.
Прилича ми на бивша "читанка",
от ония,
дето слагат очила още в отделенията.
От ония,
които се срамуват да ти признаят,
че онанират в твоя чест
зад вратата на стаята си.

Харесвам те,
нахакан никаквецо.
Треперя от вълнение като те видя.
Зърната ми да смучеш
искам.
Да шепнеш в транс
лъжи, че ме обичаш.
Да обладаваш тялото ми и душата ми.
Да бъдеш моят ангел, моят дявол.
Така естествено е да се любим.
По пясъците парещи и грапави,
далече от тъй снобските представи
за вярност и за притежание.
Далече от измислени страдания
и от напразни напъни за съвършенство.

Дари ме с онзи миг блаженство,
във който губя точна ориентация.
Координатите са без значение,
когато сме в едно начало.
Когато ти си част от мене,
светът е чудно огледало
и ме поглъща заедно с тапетите
на ромбоиди и на точки.
Зелени са перата по ръцете ми
и аз летя със теб.
И искам ОЩЕ.

Никога не бих се любила
с Марк Дарси.