автор: salza

"Един Народ, една Страна, един Водач. Обединение здраво като съдружието на ято насекоми. Безмислие и диаболизъм разбирани без знание. И след това камерата на кинопрегледа показва от птичи поглед редиците военни, свастиките, духовите оркестри, крещящия хипнотизатор на трибуната.
И още веднъж виждаме, в блясъка на нейната вътрешна светлина - кафявата колона като че ли съставена от насекоми, които маршируват безспир под звуците на тази рококо мелодия на ужаса. Напред нацистки войни, напред войни на Христа, напред марксисти и мюсюлмани, напред вие, всички Избрани, Кръстоносци и Участници в Свещени войни. Напред към мъката, злото и смъртта!
(откъс от "Островът" 1962)


Поривът да се мине отвъд съзнанието е, както вече казах, най-важния стремеж на душата. (Дверите на възприятието)


След тишината, онова, което е най-близо до изразяването на неизразимото, е Музиката.


"Невежеството в по-голямата си част е накърнимо. Ние не знаем, защото не искаме да знаем."


"Навикът превръща и най-луксозните удоволствия в сиви и скучни необходимости."


"Върховете на всички кръстове бяха отрязани и така те се превърнаха в големи букви Т."
(Прекрасния нов свят)


Опитът не е това, което се случва на човек, опитът е това, което човек прави със случилото се."


"Фактите не спират да съществуват само защото са игнорирани."



Фанатикът е човек, който съзнателно свръхкомпенсира едно тайно съмнение.



"Но това е цената, която трябва да платим за да постигнем сигурност. Трябва да избираме между щастието и онова което хората преди са наричали високо изкуство. Ние пожертвахме високото изкуство.
(Mустафа Монд, Прекрасния нов свят)


"Човекът е разум, но не обслужван от, а в служба на своите органи."


"Шейсет и две хиляди и четиристотин повторения правят една истина. Идиоти!"
(Бърнард Маркс, Прекрасния нов свят)



"От своя собствен опит и от записания опит на другите (историята) хората научават само това, което им позволяват техните страсти и техните метафизически предразсъдъци.



"Имаше едно място наречено Рай, но и там те продължиха да поглъщат огромни количества алкохол."
(Прекрасния нов свят)



"Истинското щастие винаги изглежда доста мизерно в сравнение със свръхотплатата на нещастието. И разбира се, сигурността не е толкова вълнуваща като несигурността. И да бъдеш доволен не притежава нищо от блясъка на една здрава битка срещу нещастието, нито има нещо общо с живописната битка с изкушението или с фаталното разрушение причинено от страстта или съмнението. Щастието никога не е величествено."

(Mустафа Монд, Прекрасния нов свят)



"'Оптималното разпределение...е по модела на айсберга - 8/9-ти под линията на водата и 1/9 - отгоре.
"И тези под линята са щастливи?"- " Да, по-щастливи са в сравнение с онези горе."
(Прекрасния нов свят)



"Щастието е суров учител - особено щастието на другите. То става дори по-суров учител от истината, ако човек не е готов да го приеме без да задава въпроси."
(Mустафа Монд, Прекрасния нов свят)



"Истински ефективната тоталитарна държава ще бъде тази, в която вездесъщият водач, неговите политици и армията от управници контролира населението от роби, които не трябва да бъдат принуждавани, защото те обичат своето робство. Така, поставената задача е да ги накараме да го обичат, в настоящите тоталитарни държави тази задача е за министерствата на пропагандата, за редакторите на вестници и за учителите...Най-големите победи на пропагандата са постигнати не чрез правене на нещо, а чрез въздържане от правене на каквото и да било. Истината е велика, но още по-велико, от практическа гледна точка, е мълчанието за истината."

(Прекрасния нов свят, предговор към изданието от 1946г.)



"През 1931, когато беше писан "Прекрасният Нов Свят", бях убеден, че все още има много време. Напълно организираното общество, кастовата система в науката, унищожаването на свободната воля чрез методично внушение, робството направено да изглежда приемливо чрез повтарящи се дози химически синтезирано щастие, "правилните идеи" набивани в мозъците по време на нощни курсове за обучение по време на сън - всички тези неща изглеждаха добре, но не и в моето време, не дори и във времето на моите внуци.....Двадесет и седем години по-късно....аз вече не съм такъв оптимист....На Запад...мъжете и жените все още се радват на доста голяма свобода. Но тази свобода и дори стремежът към тази свобода вече са на изчезване.
(Brave New World Revisited)



Озлочестено така както го оскърбяваме днес, драматичното изкуство вече не е катарзис в никакъв смисъл, то е просто форма на емоционална мастурбация. Рядък случай е да откриете изпълнител, чийто характер не е претърпял изменения към най-лошото в следствие на упражняваната професия. Никой не може да свикне със саморазголването, никой не може да експлоатира своята личност в името на упражняването на хипнотична власт над другите и да остане незасегнат от процеса.




За някои красотата е изход - те са щастливи да зяпат величествения задник на маймуната или невероятното угасване на есенните залези.



Равенството не се подразбира в братството на хората. Всяко семейство има своите глупаци и гении, своите черни овце и своите светци, своите светски успехи и провали. Човек трябва да се отнася с обич и справедливо към своите братя, според заслугите на всеки. Но заглугите на всеки един не са еднакви.




Игнорирайте смъртта до последния момент, след това, когато тя вече не може да бъде игнорирана, набоцкайте се с морфин и захъркайте в кома. Напълно разумно, хуманно и научно, нали?



Човек може да бъде песимистичен детерминист преди обяд и оптимистичен вярващ в свободата на волята след като е обядвал.


Проправяйки си път и радвайки се на завоюваното, героите нямат време за мислене. Но синовете на героите - ох, те имат цялото необходимо време.


Простодушието е хубава черта у кравите и бабуните, но когато едно животно твърди, че принадлежи към същия вид като този на Шекспир - това е направо срамно.




Има само едно ъгълче във Вселената, което със сигурност можете да подобрите и това е вашето собствено Аз. Така вие трябва да започнете от него, не от външното, не от другите хора. Външните промени идват по-късно, когато вече сте обработили своя ъгъл.
Чистия Дух,(и това е 100 процента сигурно), е напитка, която могат да си позволят само най-закоравелите пияници-съзерцатели. Бодхисатвите разреждат своята Нирвана с равни части работа и любов.



Ние участваме в трагедията, а комедията - само наблюдаваме.



Аз исках да променя света. Но разбрах, че единственото нещо което със сигурност мога да променя е моето "себе си".



Глупостта често е по-жестока в своите последствия, отколкото злото може да бъде в своите намерения.


За нас моментът 8:17 часа сутрин означава нещо - нещо много важно, ако това е часът на тръгване на нашия влак. За нашите предци тази странна ексцентричност дори не е съществувала. С изобретяването на локомотива Уот и Стивънсън са станали и частични изобретатели на времето.


Това че хората не научават много от уроците на историята е най-важният от всички уроци на историята.


Една скучна истина може да бъде затъмнена от една вълнуваща лъжа.


Може би този свят е адът на някоя друга планета.


Технологическият прогрес ни въоръжи само с по-ефективни средства да вървим назад.


Думите образуват нишката, на която ние нанизваме нашите преживявания.


Паметта на всеки човек е неговата лична литература.



Ще познаеш истината и истината ще те подлуди.



- Но аз обичам неудобствата.
- Но ние не, - каза Проверителят, - ние предпочитаме да вършим нещата по удобен начин.
- Но аз не искам удобство, аз искам Бог, искам поезия, искам истински опасности, искам свобода, искам доброта, искам грях.
- Всъщност - каза Мустафа Монд - ти искаш правото си да бъдеш нещастен.
- Добре тогава - дръзко каза Дивака - Аз настоявам за правото си да бъда нещастен.
- Май няма нужда да споменаваме правото ти да остарееш, да погрознееш и да станеш импотентен; правото да хванеш сифилис и рак, правото да нямаш какво да ядеш, правото да бъдеш противен, правото да живееш в постоянно очакване на това, което може се случи утре, правото да хванеш тиф, правото да бъдеш мъчен от болки от всякакъв вид.

Настъпи дълга тишина.
-Да, искам всички тези права - каза Дивакът накрая.
Мустафа Монд сви рамене. - Заповядай тогава - каза той.

( "Прекрасния нов свят")