Били ли сте в ТАКОВА училище?
Прахоляк и ад от застояли мисли.
Детска стая за учителски мъчения,
където инквизитора-учител стиска
с клещи умовете и кове ги.
Нажежените идеи върху класна наковалня
се извиват,викат, съскат, плачат
и, изстиващи в калъпите ни стайни,
за умовете ни училищни се скачат.
Бичуват ни с клишета, разчленяват ни със догми
и изтръгват ни мечтите, разсъжденията, живота,
забраняват ни да мислим, заповядват ни да помним,
уж наливат ум в главата, а май ни го изпомпват.
Отнеха ни горите, забраниха ни да пеем.
Нарекоха ни малки, неразбрали и бездейни,
а не ни и доубиха и ни отавиха да тлеем,
мрачни и нещастни със изстинали идеи.
А се борихме горчиво, и се жертвахме, крещяхме ...
По листата забраниха, и се вписахме в стените,
но бяхме малки, те - големи и те бавно надделяха,
и ни наказаха жестоко, за това, че тъй се бихме.
Изковаха ни накрая - твърди, тъжни, възгордяни -
металически звънтящи, но като хора мълчаливи,
като мечове сурови и убийствени, сияйни
и неусетили, че станали сме ... сиви.