Книга трета. Библията - загадка на вечната човечност
Част пета. Повторно разясняване на закона
( Продължение )
Глава тринадесета. Поредно предупреждение
1. Служенето на чужди богове е зло, което не трябва да се допуска, а своевременно да се пресича.
2. Пророци и гадатели на сънища, които призовават към преклонение пред чужди богове, трябва да се убиват.
3. Приятелят, с когото си една душа, ако те подтиква да сужиш на чужди богове, не трябва да се жали, а да се убива.
4. Жената, която почива на гърдите ти, ако те подтиква да служиш на чужди богове, не трябва да се жали, а да се убива.
5. Брат, син или дъщеря, ако те подтиква да служиш на чужди богове, трябва да бъде унищожен.
6. Ако жителите на някой град служат на чужди богове, те трябва да бъдат избити, а градът да бъде изгорен, без право на възстановяване.
Глава четиринадесета. Хранене
1. Правенето на нарязвания по тялото се определя като грях.
2. Храненето с чиста храна е един от показателите на святостта.
3 Всички трябва да полагат грижи за изхранването на сираците и на вдовиците.
Глава петнадесета. Заеми
1. Заемът, даден на близък човек, след изтичането на седем години да се опрости.
2. Заемът, даден на чужд човек няма давност.
3. Давай заеми, но ти не взимай заем. Така ти ще господстваш над другите, но те върху теб няма да господстват.
Глава шестнадесета. Тъканта на живота
1. Празниците, традицията, трудът и почивката се преплитат в ежедневие, изграждащо тъканта на съществуването.
2. Съдиите и надзирателите трябва да съдят хората справедливо.
3. Приемането на дарове заслепява мъдрите и руши справедливостта.
4. Истината, от позицията на доброто е правда, която е логика на нормалното съществуване.
Глава седемнадесета. Всеобща валидност на закона
1. При осъждане на смърт това да става чрез двама или трима свидетели, които да бъдат и първи изпълнители на присъдата.
2. Трудните дела се отнасят към левитските свещенници, чиято присъда следва да се изпълни точно. Пренебрежителното отношение към присъдата е надменност, която се наказва със смърт.
3. Бъдещите царе на Израил да имат препис от тази книга, за да не се отклоняват от закона на живота като управници.
Глава осемнадесета. За съвършенството на човека
1. Изискването за съвършенство е първостепенна задача на всеки човек.
2. Гадателството, чародейството, баенето се определят като грях.
3. Единството между думите и резултатите са критерий за установяване кой пророк е истински.
Глава деветнадесета. Категоричност на закона
1. Припомня се реда за правораздаване при неволно и предумишлено убийство, както и реда за свидетелстване и правата на онези, които са невинни.
Глава двадесета. Военна доктрина
1.За да не възниква страх сред войските, се разработва цяла система от мероприятия преди влизане в бой: 1/ свещенникът говори на войниците преди боя как да преодолеят страха си, 2/ който е построил нова къща и не я е посветил се освобождава да се прибере, 3/ който е насадил лозе и не е опитал плода му се освобождава да се пррибере, 4/ който се е сгодил и не е взел жена си, се освобождава да се прибере. Евентуалната смърт при всеки от посочените случаи, би прекъснала започнатата работа, а с това би се нарушил закона на живота, 5/ който си признае, че е страхлив и малодушен се особождава да се прибере, за да не разколебава останалите, 6/ военачалниците назначават водачи на полковете - пълководци.
2.Най-наппред на неприятеля се предлага да се предаде без бой, което гарантира живота, но не и свободата на жителите на съответния град. При отказ да се предаде се пристъпва към обсада на града. Мъжкото население се избива, а жените, децата и добитъка се вземат в плен.
3.Градовете, които се отделят като наследство от Бога, се предвижда да бъдат обезлюдени като се умъртви всяка жива твар.
4.Забранява се унищожаването на дърветата, когато обсадата се окаже по-продължителна.
/ Следва /