автор: peter_pan

Пътуване на ескалатор за да открия перонa на скоростните влакове където бели решетки подпират небесния свод и очертават в рамка облаците, за да ги предложат на жадните обективи на фотоапаратите.
Свръхдоза метро за да се науча да овладявам разстоянията и да бъда космополит.
Облаци, окачени на височина 320.755 метра в небето, изрязано от гигантска пощенска картичка.
Разходка в увеселително корабче през нощта, което се хвърля в леглото на Сена за да се люби с фриволния дъжд, на който вятърът се опитва да фризира косите.
Върху стъпалата в подножието на Sacré-cœur, слънцето умислено над подвижен пъзел от нации, езици и култури.
В калейдоскопa на Монмартр се е подслонил безкраен карнавал, неповторим във форма, цвят и звук, чиито фигури ми се отдават мимолетно като докосване на уловена снежинка...
Телефоните хлипат „заето" в подводните камери, погълнати от потоци светлина на среднощния трафик.
Неделна сутрин, на чиито улици дъждът с неохота оставя своите капките, топли като сълзи, да умрат от самота.
На летището, в последното си „сбогом" Париж въздъхва със същия парфюм, с който ме посрещна и който бих разпознала ако за трети път, Кралицата на всички столици, пожелае да ме приеме.


VI. 2001


Spots chaotiques de mon Paris à moi, que j'ai eu deux fois pour deux jours dans deux années consécutives


Voyage en tapis roulant pour la découverte d'un quai de TGV où les barreaux blancs soutiennent le plafond céleste et encadrent les nuages pour les offrir aux objectifs cupides des appareils-photo.
Overdose de métro pour apprendre à maîtriser les distances ainsi que d'être cosmopolite.
Les nuages accrochés à 320.755 mètres de haut dans le ciel découpé d'une carte postale géante.
Voyage en bateau-mouche pendant une nuit qui se jette dans le lit de la Seine pour faire l'amour à la pluie frivole dont le vent essaie de coiffer les cheveux.
Sur les escaliers aux pieds de Sacré-cœur le soleil méditant sur un puzzle animé de nations, langues et cultures.
À Montmartre s'abrite un carnaval-caléidoscope qui ne répète jamais la même forme, ni la couleur, ni le son et dont les présentations se laissent posséder autant que ne le fait un flocon de neige attrapé.
Les téléphones sanglotant "occupé" dans les cabines de plongée nautique englouties dans les flots lumineux de la circulation nocturne.
Un matin de dimanche sur les rues duquel la pluie hésitante laisse mourir de solitude ses gouttes, chaudes comme des larmes.
À l'aéroport, dans son dernier adieu, Paris souffle le même parfum qui m'a accueillie et que je reconnaîtrais si pour une troisième fois la Reine des villes veuille me recevoir.

VI. 2001

auteur OxyTank