автор: gumbert

Робърт Фрост

/в няколко реда е събрал същината на човешката участ/

Стоим по цялата земя,
Навсякъде - и тук, и там, -
Загърбили земята,
Обърнали лице сме към водата.

Стоим, и гледаме натам,
Където нищо не се вижда -
Само корабите, дето са наблизо
И чайките летящи покрай тях.

Тук пяната разлива се пред нас,
А там разбива се в скалите,
По бреговете ний стоим
И гледаме в безкрая на водите.

Не можем да проникнем в далнините
И дълбочините никога не ще познаем, -
Но все стоим тъй приковани
И поглед не откъсваме от тях.