автор: entusiast

На вратата някой позвъни, както се казва. Пак ли тази инкасаторка, ядоса се Автора, грижливо затвори книжката, която четеше и затътри чехлите си към вратата. Погледна през шпионката и видя един бяло-рус гребен. Хм, каза си Автора и отключи.

К'во ста'а бе съетносник, изрева притежателят на гребена и се хвърли да целува Автора. Автора се дръпна инстиктивно и разпозна в пънкаря своя стар приятел Мага. Той сам си беше сложил това име щото се увличаше по магиите. Освен това се увличаше и по експерименти с прическата си.

След половин час вече бяха седнали около масата и точеха лиги пред една голя-я-я-яма бутилка с приятен за гледане бензиново-зелен цвят. Сам съм я правил, каза Мага. Има около 169 вида билки, кехлибар и малко гъби в нея, Магия, похвали се той. Лекува почти всички болести без СПИН и маясъл, нареждаше Мага. Тъкмо наляха по една чашка и Автора хем предчувстваше удоволствието от ракийката, хем се чудеше доколко е безопасна консумацията на зелената течност, когато на вратата се позвъни, както се казва. Пак ли тази инкасаторка, затюхка се Автора и отвори без да гледа през шпионката. Но за радост пред вратата не беше омразната инкасаторка, а Пъпеша и Развълнуваното му момиче.

Малко описание на Развълнуваното момиче:


Тя беше толкова бяла и руса, че ако зад нея имаше силно слънце, ставаше невидима. Всички мацки в Беларус са такива твърдеше Пъпеша, но Автора кой знай защо, не му вярваше. Когато беше развълнувана, а това беше обичайното и състояние, забележителните и гърди се вълнуваха независимо от нея и оглеждаха внимателно всичко наоколо. А сините и очи, хамелеонски изменяха цветовете си, но Автора избягваше да ги гледа, защото в такива ситуации нещо в него също се развълнуваше втърдително. Сега той не може да продължи описанието на Развълнуваното момиче, защото прекомерно се развълнува.

Седяха си те четиримата и отпиваха по малко от зеленото питие. Ъммм, мащерка, усети един от ароматите Автора. Ъмммм, омайниче, не остана по-назаде Пъпеша. Да, има и Пушелист отгатна въпроса на Развълнуваното момиче Мага. Лявата гърда на момичето на Пъпеша изпитваше особенна симпатия към Мага и се виеше почти като змия около него. Цветовете около тях започваха да стават някак си по-меки и приятни за гледане и пипане. А в краката им ромолеше поточе. Тогава без да се звъни, вратата се отвори. Влезе един елегантен господин в сив костюм на раие, лъснати чепици, грижливо зализана с брилянтин коса и червена вратовръзка и седна на фотьойла. Пътьом кимна на присъстващите, здрависаga4ev1@abv.bg се с Пъпеша и се представи кратко: Борис. Налga4ev1@abv.bgи ти казах, че го познавам, не без гордост каза Пъпеша на Автора. Сипаха от зелената ракия и на него.

Мм-мм-м, Абсент, одобри Виан ракията.

Не! Ракия, аз съм я правил, отрече Мага.

Абсент, категорично каза Виан.

После зазвуча мощен негьрски джаз. А кой знай откъде появилите се дървета пригласяха с листата си.

Последното, което помнеше Автора от тази нощ бе забележителната гледка, как лявата гьрда на Развълнуваната приятелка на Пъпеша си играеше с Мага, а дясната с Виан.


__________
Към Пъпеш първа част