В неделя, след десет ставам добър.
Разсеяно бавен по тротоара
започвам с душата си да разговарям,
тогава не пия, цигара не паля.
В неделя се сещам за своята смърт.
Полека отварям вратата на храма,
набързо за свещи продавам вината,
на просяка пущам монета в ръката,
по обед на масата сядам с децата.
Добър съм след десет. В неделята само.
А след добрината очаква ме делник,
и хапя отровно, и подло се боря
с облечени в черно озъбени хора.
Кому да простя, на кого да говоря...
Преставам да бъда добър в понеделник.