автор: azz

Ръдиард Киплинг


Ако главата си изправяш когато покрай тебе
Останалите губят своята, а теб винят в това,
Ако повярваш в себе си, когато всеки със съмнение те гледа,
Но ти даряваш с право на съмнение света,
Ако очакваш- и очакването във умора не натрупваш,
Или захвърлен сред лъжи лъжата отречеш,
А ако мразен си, омраза в себе си не пускаш,
Но вид ни твърде благ, ни твърде мъдър си дадеш.

Ако мечтаеш, ала от мечтите господар не правиш,
Ако пък мислиш, ала мислите си не превръщаш в крайна цел,
Ако си срещнал и Триумфа, и Бедата, ала после ги забравиш,
Ако и двата самозванеца еднакво си приел,
Ако си смел да чуеш истина, която си изрекъл
Как се изражда от негодници на глупостта в капан,
Или да виждаш как руши се всичко, в което цял живот си врекъл
Но на колЕне даже пак го съградиш из стария си плам.

Ако натрупаш на купчина своите победи
И ги заложиш на едно подхвърляне ези- тура
И ги загубиш. И започнеш пак- и от началото по- беден,
Но не пророниш дума даже за тази си беда,
Ако накараш мускулите си, сърцето, всичките си нерви
Да продължават твоя жребий даже след самите тях
И се държиш... Дори когато вече няма нищо тебе
Освен едничка волята, крещяща "Дръж се!" пак.

Ако говориш със тълпи, но пазиш истината здраво,
Ако се движеш със крале, ала оставаш във света,
Ако не могат врагове, ни любещи приятели да ти раняват,
Ако на теб се уповават всички, ала не до глупота.
Ако запълниш кратката, безмилостна минута
С шейсет секунди пропътувана цена-
То твоя е Земята, с всичко по гръбнака й попукан-
И даже повече- Човек си, сине мой, сега!