Все някой ден и болката ще спре ,
все някой ден
глава ще вдигна
и ще продължа ,
все някой ден,
ще се събудя
не в тази самота,
все някой ден
някой ден -
но не сега !
Ще се събудя някой ден преминала ръба на болката...
А някаква си част от мен ще е останала оголена.
И ще забрави да трепти в очите слънчевото ято,
а изворните ми води ще са се върнали в земята.
Помръкналата синева ще завали зад мътния прозорец.
Пред прага, може би, ще спрат мечти, но... няма да отворя.
Обезцветената дъга мъглива пелена ще спусне.
Ще си загуби сладостта медът по... бившите ми устни.
Ненужни думите ще спрат, загубили и дъх, и музика...
Дано поне да разбера, че друг, не аз, се е събудил...