автор: Jipsy

Питката в гората се търкулила
В извора краката си натопила.
Пък се върнала в къщи,
А бабата се мръщи:

-Питке,къде си ходила
сега си се осолила.
В извора си се топила
И си се понамокрила.

Питката се усмихва,
Но от настинката кихва.
Баба я на слънце изнесе,
Но Писана я в хралупка отнесе.

Болна,настинала питка-
Писана даже я не пита.
Сладко,сладко я похапна
И от кеф с пръсти пощракна.

Бабата на двора излиза
Писана се подмолно облиза.
Бабата всичко разбрала,
Нова питка се заема да прави.

И така поуката нескрита-
Не оставяй сама питка
И то на двора пред къщи,
Понеже Писана се не мръщи.

Болна ли,здрава ли питката
Може да нахрани душичката...