автор: Tiranozavar

Хлапакът ме гледа нагло. Изглежда дръглив и мръсен. Има сиви кръгове под очите, а устните му са почти лилави. Някаква фигура премина между нас и отвори вратата към терасата. Чух изсъскващия звук на пантите, после по кожата ми полазиха студените пръсти на вятъра отвън. Онзи отсреща и аз чакаме.
Всеки момент ще се появи тя. Госпожа Живот. Тя е без възраст, тънка и почти прозрачна, висока с кокалести пръсти и празен поглед. Госпожа Живот е нашият дилър. Сметачната машина, която прибира смачканите банкноти и срещу тях пуска топлина във вените. Гърбът ми е изтръпнал. Опитвам се да стопля ръцете си като ги провра под пуловера, под мишниците. Чувствам ударите на сърцето си някъде отдалеч. Сякаш в гърдите си имам врабче, което пърха, но не може да отвори крила. Апартаментът на госпожа Живот се намира на деветия етаж и дотук едва достигат шумовете отвън.
Последният дъх топлина изхабих още тази сутрин. Марта бе отмъкнала одеялото върху себе си и бях схванат. Избутах я грубо и придърпах завивката. Зъбите ми тракаха като непрестанен камбанен звън. На умряло. Раменете на Марта потръпваха, но кучката спеше непробудно. Въздухът бе остър и миришеше на застояло. Изправих се, влачих крака до банята, наплисках си лицето и излязох.
Навън навяваше сняг, а коремът ми стържеше от глад. Имах пари само за днес. С останалото щях да си купя коняк. Най-евтиният и силен алкохол, който можех да си позволя. Но първо трябваше да взема цигарите. От госпожа Живот, моята тайна помпа с розов въздух. Жената без лице, която засаждаше минзухари в белите ми дробове. Три цигари за мен и Марта. В лошите дни. В добрите по две цигари на ден. Една сутрин и една вечер. През останалото време коняк или вино. Каквото дойде. Беше ми все едно. Стига да ми раздвижва кръвта.
Марта също пуши. Спря да се боцка и замени тръпката с алкохол. И с кражби. Доставяше й кеф да преджоби някой и да пласира плячката. Радваше се като дете. Имаше жълти, развалени зъби и когато се засмее приличаше на старица. Очите й се превръщаха в две тъмнокафяви цепки и се задъхваше като се кискаше. Не ми пречеше да краде. Бях спокоен. Винаги можеше да измисли нещо и да ме спаси. Понякога мъкнеше странни типове вкъщи, но и това ми бе все едно. Марта е мазна кучка и никой не можеше да ми я вземе. Имаше тесни бедра, сивееща кожа, отпуснат корем и татуировки. От дясното й ухо бе останала една трета, с останалото беше платила някакъв дълг. Имаше най-пъргавите и сръчни пръсти, но и те понякога се проваляха...
Един ден се появи с някаква отрепка от Сингапур. Един Господ знае откъде го бе изкопала. Оня живя с нас, докато му свършиха парите и се изпари. Марта го изрита. Беше бежанец или нещо от сорта. Наивно копеленце. Понякога ги чувах как се чукат в банята. И Марта знаеше, че ги чувам. Нарочно се задъхваше и издаваше нещо средно между стон и мяукане. След това оня ме гледаше надменно и доволно. Можех да му строша кокалите, но пък Марта щеше да си изгуби играчката. Пък и нямах нищо против тоя да ръси мръсните си сингапурски кинти и за мен.
Хлапакът отсреща е сякаш задрямал. А госпожа Живот не се появява. Опитвам се да се стопля и разтривам ръцете си. След малко хлапакът се раздвижва. Правя се, че не го забелязвам. Той вади цигара и пали. Докато захапва папироса усещам, че се напрягам.
- Искаш ли фас - ме пита.
Аз ставам и влача крака до него. Той ми подава и аз паля. Първото дръпване ме убожда в сливиците. Димът като памук се свлича по трахеята и се забива в алвеолите. Живвам. В цигарата има нещо…Ухилвам му се и сядам до него.
Пропуших точно, когато се запознах с Марта. Кучката си търсеше някой тип, за който да се закачи и да се чувства защитена. Бях подходящ. Имах апартамент, не ми дремеше от никой. А и имах нужда от жена. Наричаше ме както й скимне, но никога не произнесе цялото ми име. Сигурно я беше страх. Да не се привърже или да не се захласне.
Обхващаше я паника само от Господин Абстиненция. Моите състояния на тревожност, когато стаята ни се превръщаше в океан и аз стенех от ужас да не се удавя. Тогава се чукаше за пари. Исках да я спра, отвращаваха ме мъжете, които мъкнеше в съседната стая. Понякога не стигаха по-далеч от коридора... После тя идваше при мен, свиваше се до агонизиращото ми тяло и още миришеща на похот, сласт, влага, на развалена, натровена риба ми шепнеше „Скоро, миличък, скоро, сега ще ти донеса…"
Завиваше ме и хукваше. После се връщаше и ми напъхваше цигарата в устата. Гадеше ми се, усещах миризмата чак на червата си, идеше ми да се хвърля от балкона, но жадно смучех. Като пеленаче. По вените ми потичаше искрящ ток, после кръвта ми се отпускаше от ледената топка, която се бе събрала в слънчевия сплит и даже Марта ми се виждаше хубава, бяла, чак привлекателна.
-Тая няма да дойде - каза хлапакът.
-Няма я - казах глупаво.
-Аре - изрече оня и се изправи. Беше ужасно висок.
-Аре - изрекох и се прегърбих до него.
Навън духаше ужасен вятър. Оня стъпваше в снега и ми се струваше, че мога да се побера в отпечатъка на обувките му. Вървяхме мълчаливо и леко клатушкайки се. Обърна се на два пъти да види дали го следвам. Стана ми някак по-топло. Зад фигурата му се чувствах защитен. Все едно ми е по-голям брат. Ухилих се на себе си.
Поехме към вкъщи. Мислех си как ли ще го изгледа Марта. Тя беше станала, а като отвори вратата сякаш не го забеляза. Беше облякла някакъв мой развлечен пуловер и беше боса. Високият се стовари на дюшека на пода и запали втора цигара. Аз се дотътрих до кухнята да проверя дали не е останал поне малко коняк. Марта вареше яйца.
Сипах му два пръста в чашата и замълчахме. Запалих втора цигара. Беше ми топло и приятно с него. Мълчеше. Аз също.
Марта влезе при нас. Като че ли търсеше нещо. Не го погледна. Не погледна и мен. Внезапно си запитах дали въобще вижда. Обу някакви чорапи, седнала на сантиметри от мен и отново излезе. После я чух да пуска душа в банята. Да говори с някой по телефона. Влезе още веднъж при нас да си вземе якето и хлопна вратата след себе си.
Цигарата в ръката ми бе догоряла и изгаснала. Хлапакът с дългото тяло ме гледаше кротко. Ще почакаме. Когато си с някого не е толкова страшно.