автор: sradev

Той беше могъщ змей. Крилата му се простираха над цялата Змейова градина.

Излиташе сам или с друг могъщ змей на борби с бурите, скалите, моретата. А и красавец беше - където минеше и принцесите заедно със своите мащехи и слугини въздишаха след него.

Беше отляво до силните на Света, но не се опиваше от власт. Имаше дворец, но не ламтеше за богатства. Разбираше и знаеше всичко, но не беше алчен за знания. Всичко и отвсякъде му беше змейовско ... но беше се оженил за една двойна вещица.

Двойните вещици, както добре е известно, са вещици както отвътре, така и отвън. По това си приличат с екстра-вещиците, които също за вещици отвсякъде. Но двойните вещици са различни отвън и отвътре. Трябва да ги наблюдавате внимателно, за да откриете тяхната двойствена природа. Вътрешната е скрита и не се показва често, понеже външната е силна и я прикрива.

Всичко би било наред дори и с двойна вещица на главата, ако не й беше хрумнало да обиди боговете на времето. Скара се с тях и се опита да изпревари времето си. А от грешна страна беше погледнала в него. Бях тогава край нея - видях очите й. И донесе проклятие в двореца.

Уплаши се този, който до сега не се беше плашил. Прегъна се този, който до този момент пред никаква сила не се беше огъвал. Та и аз, та и ти също бихме се уплашили - 'Ами, ако проклятието се пренесе на децата?' Почерняха сънищата му, позеленя лицето му. Кой би издържал на миазмата?! Кой, било той смъртен, змей или бог се е преборил с миазмата? И отиде той в черна власеница, с подвита опашка при Врачката.

Врачката знаеше всичко: и Миналото и Бъдещето и дори Настоящето, колкото и невероятно това да ти изглежда. За миналото и бъдещето имаш време да надничаш, но за настоящето? Знаеше, защото не се опитваше да го променя. Знаеше и кой колко заслужава да знае. И на него му каза - 'Не, не се безпокой - децата са и твои - проклятието е само наполовина'. Но не стана така, а може би точно така стана, но той не го разбра. А и правилно, защото от много време Врачката бе престанала да казва лошата истина. Виждаше ясно, отворила широко вътрешните си очи, че по-добре е да подари лъжливата надежда, отколкото да даде дори половината истина. А ти би ли казал и една десета от истината?

И пет пъти боговете хвърляха светкавици в двора му, и пет пъти змеят се изправяше срещу съдбата. И простираше крила над децата си и поемаше върху себе си мълниите. И все пак не успя - едната мълния срази по-големия син. Остана другият - два пъти поразен. И когато змеят отслабна - шестата мълния го рани и него.

Не, не се е предал. Но сили няма. Не двойните вещици му изпиха силите, а Фортуната. Тя дава и взема когато и колкото си иска. И тогава дори и от змейовете остават само искри.

010205
Казах!