автор: Mojsei

За степените на красотата


Дори когато Слънцето залязва,
пак гордо ни отстъпва мрачината
и погледът с възхита забелязва,
че то владее далнината.
Отчели и това предвид,
залезът ни няма да е жалък,
защото в старческия вид
ще грее дух велик, макар и мълък.
И щом си минал цялостния път,
обрулен в битките жестоки,
в сърцето се запазва кът,
от постигнатите върхове високи.
Духът способен е на висота,
която цял живот се брани
и, станала на красота,
до сетния ни дъх ни храни.