автор: Casper

Имаме толкова много еднаквости, независимо от различията ни.
Когато искаме, нищо не може да ни спре. Може не винаги да успяваме, но това не ни пречи в желанието. Търпеливи сме, но не и прекалено много чакаме. Оставаме сами със себе си, но не и за постоянно. Не се страхуваме от ситуации, пред които сме изправени - действието би ни носило повече успехи, докато бездействието отнася нещата в забрава. Не би трябвало да залъгваме себе си с времето, то е безкрайно, а ние - не. И насила нищо не става. Всеки сам прави живота си и сам избира, независимо от съдбата - последната дума е наша. А в сърцето си имаме много място - трябва да умеем да подредим всичко. Баланс е нужен навсякъде в живота ни и когато той съществува - няма трусове. Когато обичаме - обичаме. Не да получим нещо в замяна, любовта няма цена, не се търгува с чувствата. Любовта се дава, а не се печели. И след нея има пак любов. Печели се доверие и уважение, но в течение на времето и единствено само с любов.

Колкото и да е сложно всичко около нас, то е и елементарно просто - невидимо за окото и се усеща със сърцето. Хубавите неща идват неочаквано, както и лошите, но първите искаме да запазим, а вторите да забравим - и при двете е безумно трудно, но това не пречи да пробваме. Мъчейки се да съхраним прекрасния спомен, без да го продължим в настоящето - малко, по-малко го заличаваме. Ако търсим причина винаги ще я намерим - лесно се разваля нещо създадено с много усилия и преминало през много трудности, както и лесно се дават съвети - отстрани всичко изглежда някак си по-леко, защото сме отстрани. Всеки има принципи, но и те си имат своето слабо място - зависи кога и за какво ги използваме. Не бива да си поставяме ограничения, които могат да ни ограничат. Животът си продължава, но от нас зависи как ще си го запълним - дали ще живеем или само ще вегетираме.Онова, което събира хората са общите интереси, страстта, любовта към предизвикателството на "силните скорости", към удоволствията. Сплотява ги вярата за свободата - свобода на личен избор на живот, предопределен от вътрешния порив.

Човек се ражда сам и сам умира, но не може да живее сам, независимо, че се опитва... Той търси, намира, разочарова се, губи и отново чака, надява се и открива това, което мисли, че е загубил.