автор: Penelopa

Погледнах те през миглите си,
небрежно с поглед те повиках,
крътосала крака.

Номера на джиесеми,
цифри...
срещна ме.
Кажи сега?

Гласът ти.
Моят глас.
Те се редуват-
голи в тишината -тихо.
Ясно е това.

Ръцете ти.
Моите ръце.
Отдалечени,те искат да се
слеят -
ще го направиш
както искаш-но дали ще е сега.

Мълчанието ти-ти знаеш,че това сама ще избера.

Косата ми,
пръстите ти,
платината по пръстениете ти -
докосването,
то струва
спирането на дъха ти ...

Бедрата ми-дантелата по тях.
Мъжката ти сила ще ги разкъса
без да имам правото на глас.
Мълчиш-кога ли ще избухнеш ?
В отсечката на кой ли път?

Отбиваш...
телата ни искаш,
твоята сила,
моят чар...

Дърпаш ги
като магнит към края
на вечерта.

Адски ми харесва,
толково много,че чак ме е страх.
Дишането ти учестено,
кожата ти пропита с тръпки,
адския ти аромат.
Оставям всичко.
Всъщтност ме е страх да не се удавя
в безумието на магнетичната ти страст.