автор: cvqt_na_borovinki

"Здравей, искаш ли да чуеш как диша?"
"Ти ми кажи."
"Прегърнала ме е и събаря някои косъмчета с дъха си. Силна е. Опитва се да ме придърпа към себе си, да ме предизвика да я прегърна... но няма смелост да се разлее отгоре ми и да ме приспи с плавните движения на гръдния си кош като теб... Момиче. Ритмично. Няма мелодия, но ритъмът е спокоен и самоуверен. Ароматите й остават чужди. Ненатрапчиво."
"Да, последното е доста важно за теб. Някакви отличителни белези?"
"Не точно. Малко ми напомни на теб когато се запознахме..."
"Очаквах да го кажеш. Попринцип не се обаждаш за момичета без мелодия. Какво е този път?"
"Ръцете. Просто потенциал. Момиче е. Но има финеса, женствеността... Напомни ми как като се запознахме и ти си седна съвсем естествено в поза лотос в заведението и ръцете ти галеха бутилката с бира. Това ми липсва. Днешните момичета като че ли не галят, но след като притисне до себе си крехката главичка на пъвото си дете, тези ръце ще разгърнат потенциала си...."
"Нали не се обади за да ме връщаш към онези времена.... Знаеш, че ми липсваш. Сега доволен ли си?"
"Не! Не ти се обадих за това. Не се обадих и за нея. Знаеш, че за такива момичета и сам мога да преценя и не биха били забележителни, за да искам мнението ти. Обичам те. Позволих си да понаруша правилата, за да ти го кажа...."
"Надявах се да не го кажеш... Няма да ти отговоря."
"Знам. Но след оргазъм с дъх на младост ми липсва еднствено гласът ти... Това дишане ново ли е или пак е той?"
"Той е. Днес се посдърпахме. Когато кавгите ни ми липсват твърде много, ги имитирам с него. Но знаеш- не е същото. Дори не остават охлузвания. Болката не ми напомня за теб до следващата кавга... "
"Да... за теб омразата е наравно с любовта. Точно за това те обичам. И те мразя. Не само защото не сме заедно, а защото не бяхме дори когато бе по-безопасно, а всъщност винаги ще сме. Спомняш ли си? Винаги бяхме един ход пред другите, винаги намирехме наччин да ги изиграем и пак двамата да сме отгоре..."
"Голямо желание имахме да сме отгоре, и все още имаме, затова и сме, само че поотделно... Съмишленици, но не заедно... Чaршафите миришат на теб, в банята има твоя четка за зъби, за която само аз и ти знаем, картината над леглото ми е от теб, но ти не си тук. Винаги присъстващ и никога тук..."
"Нали знаеш че всяка ароматизирана възглавничка мирише на теб. Кутийката ти с речни камъчета още е до нощната ми лампа, не защото съм забравил да я махна. Гардеробите са пълни с разкъсани твои дрехи, и други, които купувам с мисълта че ще заменят някоя любима ти, скъсана пола..."
"Вече се съмва. Не искам слънцето да вземе за огледало влагата в очите ми."
"Знам. Скоро ще ти се обадя за мение, имам нова съседка. Има кожата, която винаги те кара да ревнуваш..."
"Ще чакам с любопитсво. При мен нуждата от друг парфюм напоследък е приглушена от спомена за твоя...."
"Да... ароматът ти все още се бори с праха ми за пране. Когато усетиш че губи... имаш ключ."
"И ти."
.....


би следвало да следва при следващото
извъняване на телефона или проскърцване
на врата около 3:50 am.