автор: midnight_witch

Знаеш ли
вече не сме приятели.
Говорим си бегло-
някак между другото.
Кимваме
от учтивост-
куртоазия някаква.
Полупознати сме.
Реверанс към миналото.
Безобратност.
Изморявам се
да търся подтекст
в думите.
Напрягам се
да си измислям недочутото..
Глаголи, неизразяващи
действие.
Просто звучат превзето.
и глупаво.
Не ме зарежда
вече казаното.
В зловещ намек
се усмихвам послушно.
Сякаш енергията
между нас
се свежда
до бездушие.
Безсилно е
за захранване
и на 40 ватова
електрическа крушка.
Токовете ни са слаби.
Прекъсване.
Бушоните ми изпушват.
Давам на късо.
Спирам да виждам.
Не те слушам…