Ракурси на еротичното
Завистта ме посети
в суетата
на съперницата ми,
имаща толкова много лица
в пристъпите на болката,
която ми причинява ежедневно,
защото къдриците ми
са по-красиви от нейните,
защото бедрата ми
са жадни като нейните,
защото самотата ми
е много по-голяма от нейната…
О, съпернице,
виждам те как се събличаш,
как влизаш в моята прегръдка,
а моите вечери и сутрини
са самотни
и единствено воплите на сърцете ми
не се отделят от мен.
Вдигнатите ти крака,
понижават бледото ми настроение,
а твоето балконско:"Довиждане, мили!"
кара завистта ми да преминава в злоба.
Когато се решиш с песен на уста,
сърцето ми кърви,
а когато обяздваш коня ми,
завистта ми става ненавист.
Когато той ти поднася кафето,
злобата ми почернява,
а потропването на токчетата ти
взривява безпомощната ми душа.
Игривият ви смях ме довършва
и аз не мога да си намеря място,
защото прозорецът ми е
срещу терасата ти.
Завистта ми преминава в омраза
и аз те обиквам,
защото до вчера
ти ми завиждаше така.