автор: angar

Разкъсван от тъга и от любов,
към космоса изстрелвам този зов:

"Чуй, куче!
Където и да си - дори във рая,
върни се, моля ти се, да излаеш!

И дай на Пинчето да разбере,
че там, където си, ти е добре!

По кучешки, с любов, й подскажи,
да си те помни, но да не тъжи!

Тя е такава хубава и млада -
не искам да я гледам като страда!"