автор: margi

Аз всеки път се влюбвам дивно,
отварям и последната врата
допускам прага да преминеш,
а утре знам, ще хлопаш пак.

Аз винаги се влюбвам, дивно
и всеки път - е за последен път
решавам, че дошъл е моя Финтли
и наумил е, нещо, пак...

Аз веки път се влюбвам дивно
нощта минаваме без сън,
а после двама сме безпътни,
ни дума, никому за туй...

Аз всеки път се влюбвам дивно,
какво като е в този късен час,
сърцето ми е, все, по-лудо.
"Не повече от мене."-Казах ,аз!