автор: sradev

Пак е май, пак всичко безнравствено цъфти, а мен цифката ми тече, като забравена чешма. Но хапвам си от онези оглупяващите и за някой и друг час престава.
Тогава пък не мога да възприемам - ходя като полуидиот по улиците и броя минутите до алергичният взрив. Та сега седя зад прозореца и се радвам зад стъкло на пролетта.
Винаги в началото на този месец си спомням за двамата братя М. Разликата между тях е само 2-3 години. И двамата бяха мои студенти и добри познати. Дори вторият беше мой дипломант.

Старият М. беше един от най-добрите програмисти, които са завършили Политехниката. Не само знаеше, но умееше да обясни просто и ясно. Като завърши - взеха го за асистент, а студенти и от други групи ходеха на неговите упражнения, за да се научат от него. Не знам дали беше строг, но при такива това няма значение. Той знае и чувства програмирането. Умееше да обясни така, че и пълен глупак да си - ще разбереш. Ако си разбрал - значи вече умееш. Ако не си разбрал - значи не ти е мястото тук.

Акъла си е акъл, но един ден го хвана полицията с 1000 дози марихуана в кабинета (уж за лично ползуване) и той излетя с гръм и трясък от Политехниката. След година го срещнах една нощ, някъде към 3 часа - студено, снего-дъжделиво, мрачно, глупаво време, а той се мотаеше по улиците.
Какво прави - пише програми за фирми, под чуждо име, но явно си докарва доходите от продажба на наркотици. Може и да се беше понапушил. Бих забелязал, ако не се връщах от един студентски бал.
Разговаряхме кой как е, какво прави. Обидено цинично дете. Светът му виновен, но той ще го купи. Ще си купи докторат, ще си купи професура. Не, не беше това временно настроение - и преди това бях чувал от него същите приказки. От дума на дума и някак си се отплеснахме на сънищата. Сънувал само триъгълници и квадрати! Стресна ме. Питай психиатър да ти обясни какво значи такова сънуване.

Младият М. - истинска пролет! И двуметров красавец и меки жестове и плътен глас (хайде, хайде не съм влюбена студентка). Олимпийско спокойствие, вечно усмихнат, хич не си дава труд нещо да научи, програмите му все не работят... Но пълен с такъв чар, който рядко се среща. Където премине и настроението на хората става за целия ден радостно. И сега, като се сещам за него, ми е радостно. От него извираше вярата в утрешния ден, убедеността, че всичко ще се оправи, веселието на момента. Вдъхваше надежда, спокойствие и много, много пролет и светлина.

Идва по едно време при мене - омръзнало му да следва, келнер е в Щатите, в един суперхотел с 20 ресторанта, дето гоолемите звезди идват. На Дъстин Хофман носил закуската в леглото (не гледам кино, та останалите имена нищо не ми говорят - кой стиснат, коя добър бакшиш дава, кой простак...). Та да пише дипломна работа за инжинер набързо, че мисли и да се жени. Криво-ляво написахме дипломната работа - дадох му тема от моите измишльотини. Разбра за какво става дума, но пак оплеска програмата. Главният му проблем беше шиенето на костюма - и за защитата и за свадбата. Защити и следващият ден отлетя за Ирландия. Там щеше да се жени.

Двама братя, а като че ли Пролетта я разрязали на две и единият взел нощта, а другият светлината.

050505
ниво 2
Сладар