автор: Mojsei

Към въпроса за еротично-перверзното като погранична ситуация

Загубата на любов си има основания,
преминаващи в причина,
както за безкрайните страдания,
тъй и за печалната кончина.

Не помага хубавото намерение
за живот в буен смях,
щом с рецепта за търпение
непреъснато се върши грях.

Уж са много притеснени,
а животът им изкуствен
ги преврръща в наранени
и формира индивид бузчувствен.

Еротичното е постоянна проба -
стават дните им метежни
и просъскват в жълта злоба,
че не могат да са нежни.

Святкат им очите похотливо,
а устите им са онемели
и душите завистливи
губят качествата смели.

А признават, че са заблудени
като ползват някакво поверие
и разбират, че сърца студени
тънат в недоверие.

От позиция загубена
те въздишат:"Ах,
младостта ни е погубена
и пълзи в гърдите страх!"