автор: ysa

Чувствата се учат да летят
в мен е тясно и извират,
плахи наоколо кръжат,
ала доникъде не стигат.

Те са като мънички деца,
палави,немирни,млади,
искат сами да видят днес света,
ала от мене още се нуждаят.

От безгрижие погълнати играят-
звучен смях и гърлен плач,
и май децата най-мечтаят
да не пада пухкав здрач.

И се връщат натъжени в своя дом,
понесли нечия обида-наскърбени,
очаквания- спукани като балон.
Децата ми- пораснали и променени