автор: Sladkata_Rosi

Поисках да докажа на Луната,
че мога да се смея като нея.
Нощта прегърна ме. Земята
докоснах с моите ръце студени.

И вкопчих се във нея. Завъртях се,
кристално звънна моя смях. Но после
разбрах, че този смях е тъжен. Заболя ме.
И мъката сърцето ми докосна.

Луната се усмихна. И ми каза,
че щастието не е във промените.
То е в душата, слънцето и нощната прохлада.
То е в сърцето ми. И в неговата тленност.

Разбрах, за мене всичко е възможно,
щом имам хората, които ме обичат.
Щом в слънцето аз виждам своя образ,
щом истина сърцето ми изрича.