автор: pip

...
Изведнъж вратата отсреща скръцна и извади редник Пантаджиев от спомените му. На прага се появи неговият бивш командир, капитан, вече полковник, Огнян Гиндев.
...
Наедрял, с посивели бакенбарди под шапката, той направи две-три крачки, гледайки с присвити от недоволство очи останалия сам в чакалнята Мирчо. Обърна глава към адютанта си и с подчертано високомерие го запита:
- Този селяк какво прави в моя кабинет?
- Ами, стърчи тук от сабахлям. - В обяснението на секретаря също се долавяше пренебрежение. - Искал само да се срещне с вас, господин полковник!
- Кажи, селянино, по какви такива твои работи си дошъл да ми досаждаш, а? - Офицерът започна да си слага черни кожени ръкавици.
- Нося ви яйца, господин полковник! - Мирчо пак чу гласа си като че ли отстрани, и тъкмо да си каже името, униформеният мъж срещу него демонстративно напълни гърдите си с въздух, ококори очи и с гневен глас изрева:
- Какво-о-о?! Какви ти яйца, мамицата ти селяндурска! - Той хвана с дясната ръка пръчката, която досега стискаше под мишницата си, и заплашително замахна срещу стъписания си посетител. - Днес имам среща с ветераните! А този изрод тука ще ме занимава със своите яйца! - изсъска ядосано през зъби полковникът и бързо излезе от приемната.
Мирчо толкова се притесни от поведението на своя бивш командир, който отгоре на всичко и не го позна, че остана да стои като парализиран. Дори не можа веднага да чуе думите на секретаря, също толкова гневни и обидни, като на неговия шеф:
- Нали чу, тъпако, какво ти нареди господин полковникът? Да се омиташ от тука, бе, заедно със своите яйца, простак с простак такъв!
Пребледнелият мъж бавно се завъртя и с омекнали, едва пристъпващи крака като на сомнамбул, тръгна да излиза. Вече на гарата пред касата забеляза, че ръцете му са празни - дори не се запита къде се е дянала кошницата му.
Когато слезе на своята гара, той тръгна към дома, но на завоя до кривия бор зави в обратната на селото му посока. Вървеше втренчен и унесен, докато не стигна до Студеното ждрело. "Патриотизъма, значи, го има само на война, така ли?" - прошепна тъжно и без да се спре, прекрачи ръба на скалата и политна надолу. Не се чу никакъв звук, дори от падналото му тяло. Ждрелото бе много дълбоко, но никой не знаеше истинската му дълбочина. Както и дълбочината на патриотичните чувства към родината на един прост селянин, какъвто бе нашият Мирчо - лека му пръст.

2005