автор: bedstvieto

Искам да призная една мечта .
Така виждам аз жената ....
Луната сякаш натискаше със светлия си образ клоните на стария кедър . А той уморено полюшваше листа , сякаш непокорно тръскаше глава срещу редките дихания на сухия вятър . Въздухът беше тежък , жежък . Сякаш заплашваше жителите на древния град никога да не постигне ефирната , мека прозрачност на хладината . От стоте тепета се разнасяше жалния стон на тишината , а огряната от хилядите светлини на къщите нощ съперничеше по помпозност с дворците които щяха да се появят на лицето на Гея след две хиляди години . На почетно разтояние от кедъра уморено , но упорито забили корени в земята клюкарстваха три маслини . Те му бяха дружки от както се помнеше . Заедно бяха започнали земния си път , заедно трептяха срещу пясъчните стихии , заедно жадно поглъщаха капките на пестеливия дъжд и може би заедно щяха да преминат водите на реката на забравата . Градината на техния живот бе изпъстрена с мнгоцветни техни родственици. Палавият бегонвил , който впиваше пурпурни пръсти в стените на бялата , призрачна къща . Зеленият бръшлян увил мощното си тяло около силната снага на древното дърво . Сякаш сремящ се да прикове титаничната сила и да я влее в собствените си живителни сокове . Жасминовия храст .... Кедърът го гледаше с бащинска доброта . Крехкото творение на майката природа със ситните бели цветове . Жасминът пръскаше омайната си миризма . Замъгляваше стоновете на спечената земя . Верен страж на Афродита той увиваше уханната си същност около тялото на стопанката на дома .
Тя беше като него . Фражилна , дребна , магнетична ... Тя , служителката на Рея . Имаше хиляди поклонници в древната Смирна . Атлети , поети , скулптори , войни ... До един те се прекланяха пред богоподобната и красота и пред надскочилата младостта и мъдрост . С първата стъпка на розовопръстата зора Моргана се отправяше към храма на Аполон . Нейн неизменен спътник бе непокорният и буен Леонтиск . Черен , като ноща ат събрал прелестната хармония в тялото си . Неговата умна и красива глава гледаше с нескрито обожание малката си господарка . Любовта по между им бе станала пословична в Смирна . Много от сатирите обвиняваха в кощунствени поеми , че Моргана е следователка на Содом , за това не дарява божествената си красота на смелите атлети надпреварващи се по между си за благоволението и . Стотици таланти се предлагаха за една любовна нощ с нея , хиляди песни се опитваха да надскочат стените и да се домогнат до нейната сетивност . Но тя оставаше студена . Като каменните стъпала на храма в който се покланяше сутрин .
Тайнствена омара я обгръщаше . Бронзовото и тяло , грациозно и нежно , добило съвършенството си в нощите на танци за възхвала на великата богиня - майка , сякаш оковаваше безжалостно дух , събрал мъдростта на преживяното . Моргана на години беше млада . Лицето и съперничеше с красотата на слънцето . Дългите руси коси улавяха въздишките на вятъра , карайки поклонниците да се спрат насред път . А очите , удължени като сладките бадеми , притежаваха наситения цвят на малахита . Невиждани до тогава в древна Елада . Тежка , като жаркия дъх на персийската пустиня енигма сковаваше душата на хетерата . Не бе тя поклонничка на Содом . Не се прекланяше пред любовта към собствените си посестрими . Моргана обичаше със страстта на стихия . Ерос я бе поразил по - страшно и от най - страшната болест ... И тя се отдаваше със сила неподозирана за крехкото и тяло . Моргана обичаше царя ... Непристъпния , умния , слънчавия , войнствения , гордия ефеб ... Заради него опозна тайнствата на орфиците . Пропътува хиляди стадия . Опожарява с дива страст градовете по бреговете на Ефрат . Танцува по цели нощи и пи от отровата на любовта . Все до дъно . А все жадна оставаше ... Рея бе отвърнала поглед от нея.
Преди години под същия този кедър , на няколко стъпки от сребърнолистите маслини той и разказваше за пътешествията , за военните походи , за мечтата ... Хелиополис . Тя го слушаше със жар , сърцето и следваше скорения ритъм на неговата възбуда , а ръцете и пълнеха златната чаша с вино . Нощем плуваха в тъмните , хладни води на залива . Без страх . Сред нереидите . Наслаждаваха се на посребрената от капките вода божественост на телата си . Като скулптори излезли изпод сръчните ръце на ваятеля . Сливаха се всеки път сякаш , за да уловят последния си дъх . А мойрите наблюдаваха ги завистливо и плетяха нишките на страшната съдба . Завинаги да бъдат разделени ...
Отдала се на самотата си Моргана остана в Смирна да очаквасвоя пълководец . Откъсна се от земната поквара , затвори вратите на душата си земните страсти . Остана вярна на слънчевия Аполон , покровител на мечтата за Хелиополис . Живееше скромно , предизвиквайки веселите подигравки на посестримите си хетери . Попиваше всяка капка знание осмелила се да притича покрай нея . Разхождаше се тайно , странейки от хората и пътищата ... И все до едно място . Скала , мощна висока . Обрулена от вятъра и вълните . Безпощадна бездна , в каквато се бе превърнала тя самата . Отразявайки зеления си поглед в безкрайното синьо на хоризонта , тя чакаше ... Чакаше галерата на приказния войн с търпението на влюбена жена .