автор: pip

...
Без да пророни и дума, младият мъж се надигна от каруцата и тръгна да върши стопанските си задължения. Докато доеше кравата, спомените за войната нахлуха в съзнанието му отначало хаотично, но постепенно оформиха онази нощна среща с полковника Гиндев, тогава още капитан, след която той тайно от всички наричаше себе си "Мирчо Патриота".
...
На следващия ден битката бе спечелена и противникът не успя да премине през техните позиции. Той се гордееше за изпълнения си патриотичен дълг, макар и опечален от факта, че повече никога след това не се срещна с командира си.
Спомените му прекъсна мърморещата му майка, като го извика да й помогне да преместят бурето със сланината, да приберат под сайванта вълната от покрива на обора, да нахранят прасетата - все селски работи.
Добре, че на вечеря пи повече ракия отколкото обикновено, че малко се отпусна, а под влиянието на алкохола заспа бързо.
На сутринта отиде до ливадата да накоси малко прясна трева за
агнетата. Със всяко едно замахване на косата, все по-силно ставаше желанието му да посети полковник Гиндев преди официалната среща, за да могат да се видят на спокойствие, да му се похвали за измисления си прякор, за да го помоли за някоя служба, за да ...
- Бат Мирчо-о-о! Бат Мирчо-о-о! - този път спомените му
прекъсна съседското хлапе Йорго, дотърчало при него и викайки на пресекулки от бягането. - Бат Мирчо! Вика те майка ти! Една от кравите ви пометна!

***
След десетина дни ветеранът Мирослав Пантаджиев, облечен в чисти дрехи, обут с лъснати ботуши военен образец, прясно обръснат и сресан, с кошница, пълна с яйца - армаган за полковник Гиндев, се сбогува с майка си на портата на двора им:
- Ади, мамо, недей да плачеш, ма! Ще си дойда утре вечер, кво
толкоз!
- Ами животните? Как ще се оправя с тях без тебе, сине? - през
сълзи го попита жената, и избърсвайки очите си с края на забрадката си, вече занарежда като за погребение. - Да беше жив тейко ти поне, че да ... - ревът я прекъсна и погълна по-нататъшните й думи. Мирчо се обърна и тръгна към съседното село, откъдето щеше да хване влака за столицата.
Дълго чете списъка на кабинетите. Накрая Мирчо бе доволен от това, че лесно намери страдата на военото окръжие - все още помнеше адреса и мястото! Но повече се радваше, че в тарапаната по гарите и улиците запази здрави яйцата - нали си беше селянин! А селяните умееха да ценят яйцата, тези символи на поминък и стопанска предвидливост, и не ги ядяха току така. За гости, за Великден, за някоя манджа или баница, но никога ей така, заради самата лакомия! Най-вече ги събираха и пазеха, за да се люпят пилета от този почти ежедневен за гражданите продукт. А пилетата са нещо съвсем по-различно от яйцата. Те, пилетата, са вече друга работа...
Застана пред кабинета с метална табелка: "Началник IV Военно
окръжие полковник Огнян Гиндев. Приемна", и след кратко колебание натисна дръжката на вратата. Влезе плахо в просторната стая, огледа се за свободно място, без да обръща внимание на погледите отгоре-до долу на другите посетители, насядали по столовете покрай стените.
Секретарят - един млад, слабоват лейтенант с гелосана и сресана назад кестенява коса, троснато го запита, без да стане от стола зад бюрото си:
- Имате ли записан час при полковник Гиндев?
Мирчо отрицателно поклати глава, без да продума и дума.
- Едва ли ще те приеме, човече! - ироничният тон на адютанта
бе категоричен.
- Ще почакаме... е-е-е... ние. - Чу гласа си като на чужд човек
и се просна на най-близкия до него празен стол.
- Че чакай тогава, на мен ми все е тая! - направи се на равнодушен младият офицер с подчертано ехидна интонация.
Бившият коняр сложи кошницата на пода между краката си и впери поглед във вратата на кабинета на полковник Гиндев. Постепенно притесненията му пак се смениха със спомени.
През нощта преди решаващата битка капитан Гиндев го извика при себе си. Тогава още нямаше собствен кабинет, а бе сложил една селска софра вместо писалище в ъгъла на един празен селски обор. Когато редник Пантаджиев докладва за своето пристигане, капитанът стана от масата с натрупани върху нея воени карти, отиде до вратата и пусна резето.
- Извиках те, млади войнико, защото те смятам за най-достоен за мисията, която ти отредих аз, твоят командир! Само ти можеш да ми помогнеш да съставя плана на утрешната схватка с враговете на отечеството ни!
Мирчо запримига на парцали от учудване за спокойния тон на иначе строгия офицер и от изненада за красивите думи по свой адрес, но нищо не каза.
- Знаеш ли ти какво е то патриотизъм, а? - продължи офицерът. - Това е да обичаш родината си така силно, че без да се замислиш дори за миг, да дадеш за нея всичко, което поиска от тебе, войнико, па и живота даже!
Разкрачен в наполеоновска поза в средата на обора, развихрен в родолюбското си изказване, младият офицер продължи все така патетично:
- Сигурно и кой е Александър Македонски не знаеш, нали? Той е велик полководец на всички времена! От нашите краища между впрочем! Ще ти разкажа как той е допринасял за родината си, как е завоювал половината свят със своите патриотично настроени войници. Преди всяка битка, за да може на ясна глава да си оформи тактиката и стратегията на предстоящото сражение, едно войниче му е помагало да се освободи от спермата, която се натрупва в ташаците, удря мъжа чрез кръвта в главата, и му замъглява разсъдъка. Нарича се по медицински спермотозоидна интоксикация, ама чак толкоз няма да ме разбереш! Трябва само едно да разбереш, войнико: отредих ти ролята на патриот! Нали гордо звучи, а? За да спасиш Родината, ще трябва да си готов да дадеш не само живота си, но и дупето, ако родината ти го поиска! Аз, твоят пряк командир, като пълномощник на Отечеството ни, както го е правил Александър Македонски, ти нареждам да изпълниш патриотичния си дълг, Мирчо!
Капитанът го хвана за раменете, завъртя го и го наведе, слагайки торса му в каруцата. С бързи движения разкопча колана му, свали му гащите и в следващия миг Мирчо изпита остра болка в дупето си. Опита се да се дръпне напред, но офицерът зад него здраво го хвана с ръце за хълбоците. Докато си мислеше как да се отскубне, за голяма своя изненада усети как болката постепенно прерасна в едно непознато за него досега парещо, но много приятно чувство, надигнало се от задните му части към гърдите. Дишането му се учести, стана по-дълбоко. Кожата му настръхна. Една много приятна топлина обгърна цялото му тяло. Почувства, че се е надървил. Контрастът между болката и насладата изведнъж се превърна в някакво върховно задоволство, което той не можа да си обясни нито тогава, нито години след това - едновременно усети пулсациите на пишката в задника си и на собствената си също. Дупето му се изпълни отвътре с топла течност на талази и в този момент той самият се изпразни в сламата, постлана на дъното на каруцата.
...
Следва