автор: __DEBUG__

ти си дървото
в лилавите цветове
което спъва крачката ми
докато тичам в парка
отминавам те бавно
от лявата ми страна
едва удържайки
безумната си страст
да те погаля
да те прегърна
и да целувам кората ти
и после се понасям
с бясно темпо
за да мина
отново покрай теб
изпълнен със страх
че цветовете ти
ще повяхнат
пролетта ти ще отлети
и ще се превърнеш
в тъмни клони
които искат
да се нанижа
върху тях отчаяно
за да ме имат
като подгонено
обезумяло животно
аз препускам
обиколка
след обиколка
след обиколка
изпълнен цял
с надеждата
лилавите цветове
да те обгръщат
и следващия път
и да се спра няма
нито за миг
да се откажа не умея
ще се самоунищожа
в извънчовешкото си
темпо или
затворил очи
ще се нанижа приемайки
вечната агония
на болката
която ни съпътства
но изход има
боговете ми изпращат
вятъра за вестоносец
и мой съветник
който натрапчиво напява
да седна с гръб
към ствола ти
да преплета бедра
в двоен тегел
който да ги обезсили
да ги дари със мир
и допрял головата си
в нежната ти топла кора
косата ми да се вплете
във теб
чрез нея да се храня
и да ти бъда
вечен друг
вечен покой
във вечно единение
вслушвам се във вятъра
и неговия странно
топъл вой и заръките
приемам да изпълня
ако се съхраня
до следващата
обиколка