Ще ми попееш ли?
Тази нощ звездите са далечни
и облаци метат небето
пред лимонена луна...
Спомняш ли си?
Нашите делфински песни...
Изпей ми, моля те,
една от тях
В коктейла ми маслинката се дави,
ала нямам сила да я вадя на брега
Може би е много, много късно...
Преди време се удавих в любовта
Ако запееш, може да се случи чудо...
Мартинито да стане сухо и да се отвори път,
Дъга да грейне над луната-резен,
Христос да спре да носи този кръст...
Кой знае?
Не мисля, че познавам чудесата
Случвали са се преди да се родя
А познанието мое все опира
до думи като "оцеляваща жена"
Може би такава е причината
да я има и вселенската тъга?
Тъгуват ли делфините? Как мислиш?
Или просто в края се добират до брега?