автор: vintersorg

"Знаеш ли ти кои сме ние ?!"

Омайна нощ царува в гората,
дърветата кротко потрепват с листа.
Над всички примигва луната-
пръска ярка, мека, галеща светлина.

Щурците свирят глухо, на умряло
край мрачната бърлога до реката,
където, свит под мръсното одеяло,
на някакъв вълк стърчат краката.

Това е Киро- спи като заклан.
Негова е тук тази бърлога!
Киро е вълк, голям наркоман-
От него вечно лъха на дрога.

През дупката, насядали отвън,
Се мъдрят мрачни силуети.
До тях гори огромен пън,
Пичовете си хрупат солети.

-Оня мухло няма да се събуди
поне до утре, честна дума!
Според мен ни прави на луди-
Откъде в него такава сума?!

Този глас бе на заека Стоян-
Стар фермер и тракторист.
В гората го виждаха вечно пиян.
Беше отявлен анархист!

-Правилно, и аз това се чудя!
Ама де да го знаеш тоя дивак!
Дайте знак и влизам да го будя,
Няма да ни се измъкне пак!!!

Говореше едрият мечок Захари.
Не говореше, а направо бучеше.
Страшен бе за ловци и дървари-
Пред него всеки смирено мълчеше.

Захари беше добряк- стар ерген,
Живееше сам самичък в гората.
Краката си миеше в дървен леген
И рядко си бръснеше брадата.

- Не, стой де, ще изчакаме още-
Обади се невестулката Цецо.
-Опасно е да се връщаме нощем,
Пази си силите, борецо!

А ето и каква беше играта:
Киро изпадна в голяма беда.
Нямаше пари, продаде колата,
Наследството си даже проигра.

Едва събра кинти- купи си бус
И тръгна из гората на турне.
Пееше чалга, естрада и блус,
За пари свиреше и на шише.

Но не потръгна и този път-
Животните не му харесаха стила.
Пребиха го, поду му се вратът,
Плъзнаха му тръпки по гърба.

Отказа се- видя се в чудо,
Пропи се и продаде буса.
Животът му потече лудо-
Живееше за да се друса!

Злочестие-и в тази игра се оля,
Подпухна- пушеше като комин.
С адски много пари заборчня,
От дрогата прихвана СПИН.

Сега дължеше много пари
На тази мнима групировка
Дето до огъня вънка седи
И му готви няк'ва уловка.

Съмна се. Слънцето изгря,
Просветна навред из гората.
Дружината навън изпозаспа,
Догоряха с пушек дървата.

Към пладне се събуди Цецо,
Потърка сънен гуреливи очи:
-По дяволите, ставай, Мецо!
Оня дрогиран вълк още спи!

Наскача вярната дружина-
Стоян, Цецо и Захари,
Настръхнали като пружина,
Готова връз Киро да се стовари.

-Да влизаме с маневра ловка!-
шепнешком Цецо предложи пак.
-Как пък не, да настъпя спринцовка
по пода на тоя гнусен бардак!

Това беше на Стоян гласът.
Тогава се обади Захари:
-Мечките от СПИН не мрът,
пожелайте ми успех, другари!

Отправи се към входа с бодра крачка,
Ръмжи и пръхти като бик,
Готов с юмрук вълка да смачка,
Да го стресне с изродски вик!

Нахълта вътре като ураган
И що да види- никой, празно!
На пода един опърпан юрган,
На леглото- одеяло мазно;

На земята- брезентова мешка,
На нея рецепта за морфин,
На гърба- следната бележка:
"Елате на 32-и в един!"