На малка пейка в парка на града
един слепец в окаяни одежди,
разстроена китара взел в ръка,
прастара песен тъжно занарежда .
Как влюбени момиче и момче ,
напуснали родители-тирани ,
далече скрити в мъничко градче,
лекували душевните си рани .
Ззамислени над своя си проблем
край него преминават минувачи,
забързани в напрегнатия ден ,
затрупани с не знам какви задачи ...
А дрипльото с китарата в ръка,
очи затворил и с последни сили,
пренесъл се като извън света ,
на струните подрънкваше унило ...
Пред себе си поставил в пустота
ръждива тенекиена кутия ,
в която се надяваше света
петаче за нещастника да скрие ...
и ето , че потъна с весел звън
паричка, хвърлена от майка с пеленаче ....
Обърнах се , поледнах и видях
с очи без сълзи как слепецът плаче ....