автор: Danaya

Пепелта отърсвам от крилете
Над океани от студ и от страх
Несломена от болката, ветровете
Отново обичам... аз пак оцелях

Дори и с прегръдки останали празни
Нечута и втръснала, и отричана
Пак ще обичам, да, пак ще обичам
Без да мечтая да бъда обичана

Загърбила всички познати пътеки
С ръце и крака, ожулени в тръните
Живея - човек, замечтал за Човека
Падам и плача.. и продължавам във тъмното

Запявам.. В молитва ръцете си сплитам
За сила да танцувам сред жарава
Из пепелища копнежни да скитам
Незадушавана от страст да притежавам

Молитва за жар, за пръв път отравяна
Да изгоря в пламнали бели огньове
В две длани от тих пламък огрявани
Раждаща силата.. да обичам отново.