Как ли не ме изтезаваха,
с обич, с обиди, с лъжи...
После ръка ми подаваха,
за да ме хвърлят встрани.
Как ли не ме нараняваха,
с удари, с кражби и гняв,
в окови ме оковаваха,
за да живея, в страх.
Как ли не ме унижаваха,
с думи, ехидно без свян
само че аз, не се давах
като черен, гологан.