автор: Marta

Тя била една особено красива, грациозна и източена краставица. Поне обещавала да стане точно такава. Бъдеща ослепителна краставицокрасавица. В никакъв случай не можело да се каже, че е крива или пъпчива.
Кожата и била гладка, лъскава, подходящо зелена и без луминисцентно осветление. Краставица за чудо и приказ. Еманация на краставичата елегантност в зародиш. Такава краставица всеки би пожелал за салатата си един ден. Растяла си и хубавеела на воля, докато един ден по нея не попъплила една също така зелена, но далеч не тъй привлекателна гъсеница. По - скоро отблъскваща на вид и допир. Краставицата се потресла от нежеланото съприкосновение с мъхнатото пълзящо. Кожата и даже леко се набръчкала от отвращение, ако имала нос той също би се набръчкал гнусливо. Но нямала. За сметка на това пък гъсеницата имала и очи и уста, за нос не знам. И се обидила от презрителното отношение на краставицата, която просто стояла на пътя и към близките зелеви насаждения. И какво може да реши в момент на гняв една гъсеница, която при това не е проста, зелена гъсеница, а гъсенична фея? Точно това - решила да омагьоса краставицата. Тъй и плювнала отгоре, че я зашеметила до степен на непробуден сън. Краставицата заспала дълбоко и за неизвестно дълго време. И докато спяла никак не растяла. Просто магията била такава. Чакали я бабата и дядото, в чийто двор била засята, чакали я -ха да стане готова за салата. Ама не - та не. Стояла си все на едно - нито повяхвала, нито пораствала.
Докато един хубав ден...Да не мислите, че дошъл краставичния принц да я целува, или поне някоя крастава жаба - бъдещ или бивш принц? Не. Това е друга приказка. Един дядо ден се ядосал. Момент, че се обърках съвсем ;). Един ден дядото се ядосал, то изчакало му се чакалото, изтърпяло му се търпилото, съвсем се бил втричил и я вкарал в едно двулитрово шише. Клъцнал и стъблото и долял силна ракийка. Спиртосал я во веки веков.
Амин.
И наздраве! ;)