автор: Sladkata_Rosi

Забулена в подканващо мълчание,
обвита в тънка сребърна мъгла,
изгубена в жестоко отчаяние
самотницата плаче във нощта.

Със скритото в душата му желание
и сведени към бездната очи,
обречен вечно да гори в незнание
самотникът пред нищото мълчи.

Поробени сред спомени и викове,
зазидани във каменни стени
самотните живеят с чужди мигове
и търсят истината в своите лъжи.