Ти не видя душата ми в очите.
Когато си отиде имаше тъга
и прокълнати бяха дните ми...
И там, във дълбините,
с мисълта
потичат бавно и сълзите.
А думите са някак си излишни.
В очите има повече слова.
Но въпреки това ще пиша.
И виж ме!
Гледай ме сега ...
Виж, устните са с цвят на вишни
и капките в очите са небе.
Ти толкова обичаше да гледаш в него ...
Сломен, отпуснат до сърцето ми ...
А днес ... тъй чуждо е лицето ти
и бледо ...
И сякаш стиснал си в ръцете си
единственото мое щастие. Ненужни,
клети ... всичките силуети
на съзнанието тъжно-теменужено ...
И сЪлзи нецелунати ...
Превръщайки се в пепел
те търся теб, любов изгубена ...