имах
малко утринно видение
как
орел от камък
долетя
и ми наля
във шепа
планинско мляко
от мъглисти въздишки
прокапало -
вкаменявало било тъгата
и орловата самота
превръщало
във гълъбово ято
та ми заръча срещна ли
самотник
или
разтъжен
да му предам:
шепата си да разтвори
на развиделяване
и
само да го призове,
но
без да се съмнява
че
и каменен
орелът
може
да лети
... с полъха
на
състраданието ...