 |  ... сигурно е...
не ще заспивате заедно
не е за нея сутрешното кафе
не ще опознаете телата си
не нея ще целуваш
преди да отидеш на работа...
Тя е далече.
... но...
в паралелния свят
друг е законът
тук сме безплътни
тук се усукват пространства
в трептящи ядра на вселени
тук е възможно и
... питам...
Готов ли си
нейна опора да бъдеш
да я закриляш
в радост и болка
в богатство и бедност
в здраве и болест
да си й ласка
прегръдка
нежност
сълза
утешение
да я обичаш...
... твоето „да", нейното „да"...
Протягам ръце над главите ви
звездни искрици посипвам
и се преливат душите ви
с тръпчивия вкус на вечност.
... а ти трябва да помниш...
Тя е далече.
Публикувано от hixxtam на 02.05.2005 @ 00:09:03
| Рейтинг за текстСредна оценка: 4.76
Оценки: 17
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Сигурно е, но..." | Вход | 14 коментара (53 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Сигурно е, но...
от midnight_witch на 02.05.2005 @ 08:37:43
(Профил | Изпрати бележка) | | целувам те Ники,дежа вю... |
Re: Сигурно е, но...
от osi4kata на 02.05.2005 @ 08:03:19
(Профил | Изпрати бележка) | Niki, blagodarq ti za tova.
Mnogo li4no me zasqga tozi stih. Napomni mi ne6to, koeto se pravq, 4e sum zabravila.
Celuvki, 4arovnice. |
Re: Сигурно е, но...
от Marta (marta@all.bg) на 02.05.2005 @ 07:12:36
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | :)
това далече е по-близо от всяко физическо близко -
единение на душите
има космичност в този стих
И не завършава с "Докато смъртта ви раздели",
а с "Вечност".
Поздрави, Ника:) |
Re: Сигурно е, но...
от libra на 02.05.2005 @ 06:56:47
(Профил | Изпрати бележка) | цветя от мен за безплътните събрали се лир.герои
идеен стих.. |
Re: Сигурно е, но...
от izvor4e на 02.05.2005 @ 22:13:25
(Профил | Изпрати бележка) | | Измислям шесто измерение и съм с теб... |
Re: Сигурно е, но...
от ElToro на 02.05.2005 @ 23:22:13
(Профил | Изпрати бележка) | каква изгаряща фаталност
пред взорът мии се разигра !
Във виртуалната реалност
да кажат двата "ника" - Да !
Поздрав ! |
Re: Сигурно е, но...
от copie на 02.05.2005 @ 01:12:44
(Профил | Изпрати бележка) | Великден заприижда... май!
Цел;увам те нежно, нищо, че си далече... |
Re: Сигурно е, но...
от Evil_Yosha на 03.05.2005 @ 19:24:33
(Профил | Изпрати бележка) | !!!!!!!!!!!
Сигурно е!
Истински свят създаде със този стих
:-) |
Re: Сигурно е, но...
от rainy ( http://www.slovo.bg/rainy) на 04.05.2005 @ 08:03:07
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Хайде да оставим силните слова
за “сигурно е” в лошото,
или пък бленуваната “вечност”.
Човек не знае...
а законът е еднакъв навсякъде.
Нали касае нас, или сериозно бъркам?
Не иде реч за обстоятелства,
защото халката ни е точно там,
отвътре.
И не е формална -
бижу от злато, признак на статукво.
Точно както бедността не е порок, а тест за сила,
а богатството е елементарно средство...
Боже, смешни оправдания са! –
като изтъквана за нещо си причина,
когато стомната е вече счупена.
Отговорността... Та тя е съвършено същата!,
(опитомихме се взаимно)
и грижата, и ласките,
и другата сълза със дланите си да избършеш;
и ако можеш да надскочиш себе си в най-тежкото,
(по дяволите, толкова си нужен!)
и мълчаливо, и без думи да се върнеш.
Кафето... Кафето – да.
Какво пък – няма да те гледа рошава,
с подпухнали очи и грозна - от непочистения грим.
Неуместно се шегувам, няма нищо...
Преживява се. Сам си, но не си самотен.
Въпрос на... да не обяснявам.
...Готов? И трябвало да помним?
Нима?
Насилствено?
Едва ли.
За да е стане, условието е едно –
чувството е дефинирано.
Защото се обичаме.
_________________
Доста сухичък коментар ти оставих, Ники. Защото...
Ако трябва да го кажа с обикновени думички - абсолютно винаги настръхвам от този ритуал. Стяга ми се гърлото, и изобщо... Държа на тези неща. И на халката. И на всичко зад... Не че са задължителни, за да си с някого. Просто аз лично ужасно, ужасно обичам чувството на принадлежност. Към когото. И ми доставя огромно удоволствие именно заради него. И заради мен самата, разбира се. Старомодна съм.
Поздравления за стиха, Ники! Ефектът върху гърлото е същия....:)...
|
Re: Сигурно е, но...
от Meiia на 09.05.2005 @ 16:36:56
(Профил | Изпрати бележка) | Като добрата Орисница
която не ограничава съдбата с пречки и прегради,а я освобождава,като ги премахва
макар и в паралелния свят на истинските ни желания.Този само ги имитира. |
Re: Сигурно е, но...
от estela41 (estela_41@yahoo.com) на 08.05.2005 @ 17:42:14
(Профил | Изпрати бележка) | Стихотворението прокара пътечки към някои от мислите, които си държа в мазето за тайни.
Лъхна ме на поетични отлежали знойни вина и на грижливо маскирани като приятелства любовни послания. А от най-горният ред ме погледна истината, че Той винаги е предпазлив, независимо в кой от световете ще го срещнеш. |
Re: Сигурно е, но...
от kult (kult@abv.bg) на 03.05.2005 @ 09:33:34
(Профил | Изпрати бележка) | кaк дa го кaжa по–ясно...
умееш дa рaзбъркaш и омесиш чувствaтa нa четящия... товa е сигурно! ) |
Re: Сигурно е, но...
от venoi (iliev_ven@abv.bg) на 27.05.2005 @ 18:26:31
(Профил | Изпрати бележка) | | А кой е по-истинският?! Свят, де!! А, Ника?! |
|  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 806
ХуЛитери: 3
Всичко: 809
Онлайн сега:
