автор: paperdoll

Аз знам, че винаги те има,
дори, когато казваш, че не си до мен.
И знам, че ти - студена зима
ще ме прегърнеш в топъл плен.

Аз знам, че искаш, че копнееш
за думите родени във жарта.
И знам, че няма да посмееш
да ме убиеш хвърляйки ги в пепелта.

Аз знам, че ти не искаш да си тръгваш,
когато безпощадно ми обръщаш гръб.
И знам - не можеш без да се залъгваш,
че няма да я има тази скръб.

Аз знам - не искаш да ме гониш
оставяйки ме молеща с ръце към теб.
И знам - ти искаш да ме молиш
за капки вечност немощен и блед.

Аз знам, че можеш да играеш
стотици роли - нежен, зъл, горещ.
И знам, че тези маски карнавални
топят се с капка восък от красива свещ.

Аз знам, че искаш да оставаш
във нощите и да ме гледаш, да не спиш.
Дори презрително да отминаваш
аз знам, че пак към мен вървиш.